Носителите на Международен Букър „в еуфория“, след като се противопоставиха на шансовете
Букмейкърите го нарекоха погрешно. Шансовете Кайрос да спечели Международната награда Букър за 2024 г. бяха 15/2 — последен в списъка с шест книги.
Междувременно петимата съдии постигнаха бързо „значителен консенсус“, каза техният председател Елинор Вахтел. Разискванията бяха извършени и изчистени за рекордно късия половин час.
Срещам се с писателката Джени Ерпенбек и нейния преводач Майкъл Хофман в централен Лондон сутринта, след като им беше връчена желаната награда за художествена литература, преведена на английски . Те са „еуфорични“, грее Ерпенбек, въпреки мрачното време, напомнящо сивата берлинска зима. Тя и Хофман бяха искрено изненадани да получат трофеите, които идват с награден фонд от 50 000 британски лири, разпределени поравно между автора и преводача, както и очакваното „отскачане на Букър“ в продажбите. Въпреки че не са непознати за наградите – тя спечели Независимата награда за чуждестранна фантастика за 2015 г., предшественик на Международния Букър, за „Краят на дните“ (2015) – „винаги се опитвате да сте подготвени да не получите [награда]“, Ерпенбек казва. „И тогава, когато го разбереш, наистина не можеш да повярваш.“
Четвъртият роман на Ерпенбек и първата от нейните книги, преведена от Хофман, „Кайрос“ е алегорична история за афера, която се развива през май-декември в Източен Берлин в края на ГДР. Извънбрачното заплитане между 19-годишната студентка Катарина и Ханс, петдесетгодишен писател, започва сладко, но се превръща в принуда, докато ревността му придобива садистичен обрат.
В Кайрос „Ерпенбек ви кани да направете връзката между тези определящи поколението политически развития и тази опустошителна, дори брутална любовна афера, поставяйки под въпрос природата на съдбата и свободата на избор“, каза Вахтел. „Подобно на ГДР, започва с оптимизъм и доверие и след това се разплита толкова зле.“
Въпреки че критикът Джеймс Ууд я нарече „най-видната и сериозна германска писателка на своето поколение“, Ерпенбек стигна само до основното международно внимание, когато Go, Went, Gone (преведено от Сюзън Бернофски) беше включен в дългия списък за Международната награда Букър 2018. Хофман, както се случва, беше в журито през тази година. „Излязох от губещата страна и мисля, че това вероятно е съдбата ми в живота“, казва той. "Вече не!" шегува Ерпенбек.
Поет и критик с брадвичка, Хофман е превел повече от 80 книги от немски – той всъщност е „изгубил бройката“, но е „ ужасно много”. През 1995 г. той също печели наградата Independent Foreign Fiction за превода на романа на баща си Герт Хофман, The Film Explainer. Въпреки че е роден в Западна Германия и е получил образование в Обединеното кралство, родителите на Хофман са източногерманци, което накара Кайрос да резонира.
Може би по-малко самоукротим от други преводачи, „Не ми харесва да мисля, че човек непременно трябва“ няма да бъде чут“, признава той. „Когато ме вземете, получавате и критик, и преводач. А може би ще получите и поет.“
„Надявах се на поета, а не на критика“, смее се Ерпенбек.
Ерпенбек също произхожда от семейство на интелектуалци – тя майката Дорис Килиас е преводач от арабски; нейните баба и дядо по бащина линия бяха писатели и участваха в кино; а баща й е философ. Родена през 1967 г., същата година като Катарина, тя израства на един хвърлей от Стената в Източен Берлин. Въпреки че голяма част от работата й е изследвала германската история на 20-ти век, отне време, за да може да разкаже задълбочено обединението, казва тя. „Понякога се нуждаете от известно разстояние, за да погледнете нещата, които сте преживели.“
Kairos — който обхваща 80 години германска история през очите на двойката — улавя разделението между поколенията в Германия по време на обединението . Ханс е бил горд член на Хитлеровата младеж, преди да се премести в ГДР в отговор на фашизма на баща си. Междувременно Катарина е израснала в сянката на войната и се чувства комфортно с живота си при социализма. Обединението представя различни възможности за двойката: „Тя гледа напред“, казва Ерпенбек, докато „той винаги гледа назад“.
Дори за Катарина обаче обединението е по-нюансирано от колективния разказ за триумфа на демокрацията би позволила. Кайрос обаче „далеч не е носталгичен“, казва Ерпенбек. Нейната цел беше да подчертае грешките, допуснати при разпадането на системата, които остават последица сега, когато крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" има силна подкрепа в Източна Германия - резултат, според нея, от лишаването от власт на източните жители при реорганизирането на държавата когато е включен във Федералната република през 1990 г.
Триумфът на Кайрос в Лондон е в контраст с това, че той не е включен в дългия списък за основните литературни награди на Германия, нещо, което Ерпенбек приписва на западняците, които доминират голяма част от културния истаблишмънт, отхвърлящ изтока немски предмети. Темите на книгата обаче резонират по-широко, отразявайки миналогодишния победител, Time Shelter, написан от Георги Господинов и преведен от Анджела Родел, чието действие също се развива по време и след падането на Желязната завеса, както и други скорошни книги разглежда живота при и след комунизма.
Ерпенбек, който също режисира опери и пиеси, описва изграждането на Кайрос с музикални термини. „Това е колаж от мислене, казване и мълчание“, казва тя за архитектурата на книгата.
„Има поне шест слоя: той казва, тя казва; той мисли, тя мисли; той помни какво каза тя и тя помни какво каза той. Имате толкова много гласове в книгата, дори ако главните герои са само двама.“
Тя също така смесва времена, за да контролира ритъма и да комуникира „тези пластове време“. Немското историческо настояще, преведено на английски в сегашно време, позволява на читателя да „влезе в центъра на нещата, но също и да ускори. Това е като ускоряване“, обяснява тя. „И не под контрол“, намесва се Хофман. Като любовна афера или колабираща политическа система.
Кайрос е името на гръцки бог, както и думата за критичен момент – когато „боговете откриват или предлагат възможност“, обяснява Ерпенбек . „Но хората също трябва да станат активни и да грабнат този шанс и своя момент и да се възползват максимално от тях.“ Въпреки че заглавието се отнася до Mauerfall — падането на Стената — и случайната среща на двойката в автобус, наградата „също е щастлив момент“, казва Ерпенбек. „Но моментът не е историята. Историята е много по-дълга.
Присъединете се към нашата онлайн група за книги във Facebook на и се абонирайте за нашия подкаст, където и да слушате
